Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. Вчера станахме свидетели на един ясен пример, доказващ това твърдение. Песовете, които се стремят някак си и те да се докопат до апетитния кокъл на властта, който Бойко вече 100 дена размахва, се разлаяха именно по негова команда. Организирано, шайката нападна неудобния на новата власт – агент Гоце.
Обединилата се глутница бе поведена от Ванчо (Костов) и Воленчо (Сидеров), които като най-верните приятели на Бойко, водени от лакомията си за власт, се продадоха да му служат и да лаят по негова команда. Изведнъж Ванчо се сети за някакви разговори на Гоце със Садам Хюсеин по аферата „Храна за Петрол“, а Воленчо подхвана темата за годишните отчети на президентчето ни. Цирка беше пълен – ясно заявиха, че напълно случайно и двата помяра са се сетили за някакви си неща и сега нападат Гоцето едновременно. Ние разбира се ще се направим, че им вярваме.
Воленчо остана верен на табиетите си и просташки-гръмогласно се появи пред медиите и разигра поредния си цирк, докато явно притеснен, че не може да казва „р“, Ванчо беше по-кротък. Глутницата поиска импийчмънт за президента. Keep reading →
Ей богу, добре че сме република, че и демократична при това, та да знаем кое е добро и кое зло. Добре че и ние като развитите евр(оп)еиски кочини си имаме Конституция, че и тайни служби си имаме да съблюдават дали се спазва. И медии си имаме, да ни казват кое е правилно, и хора си имаме които да им вярват. Не стига, ами си имаме даже и опозиция на тея медии и лъжи, ама и тя нещо куца, щом отрича онова, което отричат и от ЗОГ. Какво животно е шовинизма и има ли то почва у нас? Да погледнем речника:
Изминаха 20 години от обръщането на палачинката. Някои хора казват, че много неща са се променили, но фактите сочат точно обратното – всичко си е същото, само дето му викаме по друг начин. Преди 1989 ни управляваше Тодор Живков, сега ни управлява бодигардът му. Преди 1989 ни подслушваше ДС, сега ни подслушва ДАНС. Преди 1989 псувахме националния отбор по футбол, и сега пак го псуваме. Къде виждате разлика? Наскоро четох някъде, че основната разлика между предишния и сегашния обществен строй била на трудовия пазар. Навремето било най-престижно да си космонавт, щангист или кранистка, а сега на мода били други професии. Аз не съм съгласен с тази теория. Според мен и днес са модерни същите професии, само че сега ги наричат по друг начин. Съвременните плеймейтки например са преки наследнички на традициите на тъкачките многомашиннички. Със същата самоотверженост те тъкат на много станове и се раздават изцяло, за да задоволят нарастващите нужди на обществото. Единствената разлика е, че днешните тъкачки многомашиннички доста по-бързо се амортизират и внезапно попадат в категорията „повредени вентилатори” – вече нито въртят, нито духат, само бръмчат. 
България бе под комунистическо робство над 40 години. Тогава си имахме БКП и боклуците, които я представяха и съставляваха. Днес си имаме БСП и боклуците, които я представляват и съставляват. Те са един недъг, един тумор в българската политика, който парадира с пряката си приемственост с, обявената за престъпна и анти-българска партия, БКП. Всъщност – те са си същите идиоти и дембели, само дето са сменили една буква от името си и се наричат социалисти, а не директно – комунисти. По традиция главатарите на тая уродлива и анти-българска партия не са българи. Предимство е, ако си евреин. Или пък, както е в случая – украински такъв – Сергей Дмитриевич.
Той вярваше, че самотата го прави силен. Вярваше, че и сам човек може да се бори и да постига целите си, защото разчитайки само на себе си и осланяйки се единствено на собствената си сила, човек може да извлече максимума от нея. Често той остава неразбран. Хората се възхищават на неговата сила, на неговата воля. Възхищават се от неговия ум. Но никога не могат да го разберат. Както никой не може да разбере гениите. Те го наблюдават, тайно си мечтаят да бъдат като него. Но това е нещо, което или си, или не си – няма среден вариянт. Той изглежда толкова уверен и силен, че дори може да припознаем нещо божествено в него – безсмъртието например. Сякаш той е недосегаем. Сякаш не би могъл да бъде наранен от нещо, което би наранило всеки друг. Като силен удар или куршум. Сякаш би издържал всякоя болка. От него се очаква винаги да бъде силен. Дори да страда никой не би забелязал това. Защото всеки знае, че той е силен и не очаква от него да страда. Никой не го пита какво му има, ако някога забележи тъга и омраза в погледа му. Защото той е свръхчовека. Защото той няма право да отдава показ на слабите си страни. И ако има нещо, което го прави свръхчовек това е именно факта, че той умее да крие секоя своя слабост в дълбините на душата си и да демонстрира само сила и гордост. Лошата страна е, че Свръхчовека никога не би намерил съчувствие. Защото никой не подозира, че и той има своите душевни мъки и своята тъга, но просто умее да ги скрива от останалите. 
Интересно ми е какво точно са им „ударили“ от МВР-то? Борба с разпространението на наркотици и наркотрафика реално няма. Това е един строго-контролиран бизнес, в който държавата има пряка роля. Ако искаха да хванат истинските разпространители на наркотици щяха да го направят. Проблема е там, че държавата покровителства мафиотите и заедно правят един мръсен бизнес, който носи милиони. Бизнес, в който всичко е строго разпределено, в който държавата играе своята роля, а мафиотите тяхната. 
