Паметник на „орлите“ бранили София през 1943-1944г.

Вляво виждате паметникът, за който искам да споделя какво мисля. Моето мнение е много положително, предвид факта, че до преди прехода в бесният комунизъм, който върлуваше в България, темата за загиналите български летци беше нещо едва ли не „подсъдно“ и „престъпно“, което не биваше да се коментира. Днес, 20 години след т.нар „преход“ вече спокойно можем да говорим за подвига на тези велики българи, много от които бяха избити от „народният“ съд, или се водят „безследно изчезнали“ – и двете по заслуга на комунистите. Мисля, че идеята за този паметник е прекрасна, но смятам, че трябва да има повече такива прекрасни паметници. Не само за летците – за всички военни с подвизи, за всички избити от „народният“ съд. Бих се радвал и на един хубав паметник на царя на българите – Борис III. Факта, че са изброени някои от загиналите ме радва. Надявам се обаче, списъкът да е пълен. Хвала на българските летци загинали, бранейки София, хвала на всички офицери избити от „народният“ съд, хвала на всички сражавали се родолюбци за България, за тези, които летяха до Германия и помагаха, за тези, които обстрелваха от небето, партизаните и народните предатели, които се криеха в горите! Чест и Слава, героите не умират! Те живеят в нашите сърца! Почивайте в мир. Благодаря, че ни пазихте и че дадохте живота си, за да може днес, ние да живеем в спокойно време. С уважение.