Траки ли са българите?

Не е ли странно – днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци – на старите даки, днешните албанци – на старите илири, сърбите – на трибалите, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността – траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците „прабългари“.
Този безсмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век .За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи – „от 30 до 50 товара книги във всеки манастир“, свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот.
Чужденци съчиняват грешни теории за произхода ни
А след Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Те налагат грешната теория за „тюрко-славянско“ смешение.
Ето така беше поставена „каруцата пред коня“ в световната, и в частност българската историография – българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти – терминът татари се появява през XII век, терминът тюрки -през VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни, поради същата причина – за славяни се говори едва от началото на VI век. Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките. Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин „траки“ не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на елинизма. На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „необразовани“, „диви“, „варвари“, „неелини“. С две думи – колкото и еретично да звучи – терминът „траки“ е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а „гяури“, само защото османските тефтери твърдят това. Като се има предвид горното, смятам за оправдано да сложа „етнонима“ „траки“ в кавички. Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БАЛКАН, БАЛХАШ, БАЛАХИЯ, (Валахия или Влахия), БОЛГАРДАГ и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.
Надписите от остров Самотраки
При разкопки след Втората Световна война американският археолог К.Леман открил на о. Самотраки надписи, които определя като „тракийски“. Става дума за около 40 керамични фрагмента с различни по дължина буквосъчетания, изписани върху тях. Какво било учудването на научния свят, когато след публикуването на находките се оказало, че в два от тях се съдържа българската „кирилска“ буква „Б“ . Леман тълкува този знак с фонетичната стойност „Б“ /b/. Фрагментите се датират VI-III в.пр.Хр. Наличието на „кирилска“ буква в „тракийски“ текст не е прецедент. Известни са и надписи от Тера, които съдържат подобни букви „Б“. Интересното е, че голям процент от надписите от Самотраки съдържат думата „ден“ или „дин“, в очевидна връзка със старобългарската дума „дьнь“ и новобългарската „ден“. Смешното тълкуване на гръцката наука на този факт е, че „ден“ било епитет на гръцкия бог Зевс ?! Другите български думи, които се откриват в надписите от о. Самотраки са: „дена“, „века“, „оно“, „ли“, „дел“, „пито“, „леси“, „ле“, „то“. Днес на науката са известни едва около 200 тракийски думи Близо 80 от тях имат пълен аналог с думи от съвремения и средновековен български език. Доказани са етимологически аналогии и сред местните, лични и родови имена, както и близост в граматиката и смисловата структура на изречението. Такова подобие между античен и съвременен език не може да бъде случайно. То е напълно съизмеримо с нивото на съхранение на старогръцкия език у днешните гърци. Кои са пеласгите? Как е истинското име на автохотонния народ, населявал Балканите преди идването на гръцките пирати колонисти, и какъв е коренът на неговия етноним? Това без съмнение е народът, чийто етноним през гръцката транскрибция звучи така: „пеласги“. Че пеласгите са живяли на Балканите преди идването на гърците, няма никакъв спор. Достатъчно е да се вслушаме в Херодот – „атическият (предгръцки) народ бил пеласгийски, но след като преминал към елините променил езика си, който бил варварски и научил елински.“ Работата е там, че не всички пеласги са били претопени от елините. Напротив, повечето от тези 80 народа, живеещи на Балканите и Мала Азия, които гърците са наричали пренебрежително с общностното название „траки“ са потомци на пеласгите. Терминът „пеласги“ е достигнал до нас отново чрез гръцкия език. Затова няма да сме далеч от истината, ако предположим, че истинското име на този народ е било БЕЛДЖИ, БОЛДЖИ, БОЛГИ или БЕЛГИ. Съществува и втори гръцки вариант на транскрибиране на името – ПЕЛАСГИ, който българският учен Йордан Табов аргументирано свърза с етнонима на българите.