Социална солидарност – защо ни трябва тя?

Социалната солидарност е нещо, което трябва да се възпита у всеки млад човек. Той трябва да осъзнае важноста на това да не бъде егоист. Трябва да осъзнае, че всеки е българин, не зависимо от социалното му положение, възраст, покупателна възможност, и местоживеене. Всичките тези видове деления на „левскари-цесекари“, „млади-стари“, „софиянци-селяни“ са едно от нещата, които прави българския народ изключително слаб. А знаете, че държава със слаб народ не стига далеч. Цялото това деление на различни общества в обществото е една от причините България да няма и един свястен и силен политически лидер. Проблема е, че е трудно да изготвиш програма за толкова много общества и да се харесаш на всички тях. Вместо да се подкрепяме като сънародници, ние се делим на отделни стада, които по отделно са нищо. За това е нужна социалната солидарност, за да изградим едно силно и истинско гражданско общество, готово да се противопостави на неправдите и нередностите извършвани от политиците. От това се страхуват българските политици – от едно силно и сплотено гражданско общество, защото това значи силна българска нация, която ще  ги прати където им е мястото при първия гаф. За това и никой политик още от 9то септемврийския преврат до днес не работи в тази насока, да обедини българите, а тамън обратното. Една здрава и обединена нация е по-силна от всяка политическа партия и управление, тъй като с една обща воля и взаимна подкрепа тя е не контролируема, не маниполируема. Нацията трябва да е основния фактор в една страна, нейната воля трябва да бъде не приоритет, а закон и задължение, което политиците да извършват. За да изградим една такава нация, както вече казах задължително трябва да се възпита социалната солидарност у младите, които да оформят личноста си с тези идеи. Един грозен пример е отношението на младите спрямо пенсионерите. Не веднъж, возейки се в градския транспорт си чувал някой да казва „Ах, тези ходещи некролози само заемат местата“, може би ти самият го правиш? Никога не е късно да преосмилиш действията и поведението си. Та, нали и ти един ден ще станеш пенсионер? Ако днес си сляп за проблемите на пенсионерите, след години, когато ти ще си такъв как ще се чувстваш? С тази мизерна пенсийка какво ще правиш. Това, че си млад не значи, че не трябва да подкрепяш и тях като българи и не трябва да отричаш тяхната мъка. Това е проблема, когато няма социална солидарност – всеки е сляп и глух за да види и чуе проблемите на другите, защото гледа само себе си. Защото той е млад, а страдащия е стар, защото той е софиянец, а страдащия „селянин“ и тн. До кога българи ще се самоунищожаваме? Не разбрахте ли, че трябва да сме сплотени, за да тръгнем напред? Разберете, България никога няма да бъде унищожена, ако ние сме сплотени и лоялни един към друг и към националните интереси.