Смъртта на цар Борис III – Една неразкрита мистерия

Вместо увод…

Относно смъртта на обичания български цар Борис има различни мнения. Две от тях разделят общественото мнение на две съсловия поддържащи следните теории, бидейки:

1) Следващите медицинските факти, сочещи сърдечна тромбоза и съсирване на кръв; (Официалната причина, оповестена за смъртта на царя);

2) Привържениците на теорията, че цар Борис III е бил отровен;

Истината е, че относно смъртта на Борис няма да получим достатъчно категоричен отговор, лежащ на сумирани категорични доказателства, доказващи коя от двете теории е вярна. Аз ще изложа аргументите и фактите по двете теории, изводите ще оставя на вас читателите.

Последна важна политическа сцена от живота на Борис III – Срещата му с Хитлер

На 14 август, 1943г. българския цар отлита от Враждебна към „Волфсшанце“ („Вълча Бърлога“) в Източна Прусия, което се явява главната тогавашна квартира на Хитлер. Царя излита с личния самолет на фюрера, пратен, както винаги, от самият него. Личния пилот на фюрера е пратен за полета. Неговото име е Баур. Със себе си, както обичайно, Борис взима личните си секретари, главния от които е Балан. По време на полета, цар Борис като един всестранно развит човек, имащ интерес към всякакъв вид техника, а авиацията негова нова страст, той сяда на мястото на помощник пилота и за кратко дори сам управлява самолета. Полета продължава. Вълчата бърлога се намира в непосредствена близост до Източният Фронт. Полковник Баур приземява самолета и царската свита бива посрещната от външния министър на Третия Райх – Рибентроп и фелдмаршал Вилхелм Кайтел. С кола царя е откаран в гората Гьорлиц, където се намира самата квартира на фюрера.

При посещението си Хитлер и Борис необичайно влизат в конфликт. Важно е да отбележим, че при предишните си няколко срещи, Хитлер бива много внимателен и дори изпитващ срам (по свидетелства на неговите адютанти, Хитлер се е срамувал и държал като малко момче в компанията на царя). В никакъв случай не е оказвал натиск България най-сетне да прати поне една дивизия в подкрепа на съюзниците си от „Оста“. В предишната среща помежду им през 31 март, 1943 г. Хитлер, отново се държи приятелски към царя и малка България, вярващ силно в дружбата между двете страни. Срещата излгеждала така:

„След обичайната размяна на любезности цар Борис и Хитлер се оттеглиха в една съседна стая. Разговорът с Хитлер беше приятелски. Фюрерът отбеляза, че счита българите за най-добрите приятели на Германия, заявявайки, че е останал много доволен от посрещането на германските войски в България.“

Този път обаче, при срещата си във „Вълчата Бърлога“ с фюрера двамата изобщо не се държат тъй приятелски, както досега са свикнали. Причината е, че честно казано България бидейки нелоялен съюзник на Германия с териториални претенции, които Хитлер изпълнява, дори по македонския въпрос рискувайки конфликт с Мусолини, изнервя съюзниците си. Германия се нуждае от подкрепа, която България преди това ясно е отказала да даде, под предлог, че се страхува от евентуална офанзива от турска страна. Хитлер настоява България да прати поне една дивизия срещу Съветския Съюз и да обяви война на съветите. Борис обаче категорично отказва и този път, излагайки хладнокръвно ситуацията в България. В същото време Хитлер изпада в истерия. Нелоялността на българската управа към германците взима връх, прибавяйки факта, че едно от много неща, за които Хитлер, воден от симпатиите си към България, си затваря очите – спасяването на българските евреи. Разговорите приключват окончателно по обяд на следния ден. Борис и Хитлер излизат начумерени от личния апартамент на фюрера, като последния едвам си взима сбогом с царя, към който по принцип храни голяма симпатия – Борис III. Казвайки хладно „довиждане“, Хитлер вижда Борис за последен път…

Внезапните болки в сърцето – началото на края

Борис се връща изключително уморен, както физически, така и психически от срещата си с Хитлер във „Вълчата Бърлога“. На сутринта неговия секретар Балан констатира с изненада, че царя е останал да спи в царския дворец, вместо да отиде при семейството си във „Врана“.

На 17 август царя тръгва от „Царска Бистрица“ на лов. В четвъртък пък, 19 август, той отива на екскурзия да изкачи връх Мусала. На слизане обаче се случва нещо странно:

„По време на слизането обаче поведението на царя стана особено. Лицето му внезапно побледня и придоби уморено изражение, но той продължи да върви мълчаливо, напълно погълнат от мислите си. По-късно призна, че почувствал за първи път голяма умора и се задъхал. Дори се оплакал на брат си от някакво остро, парливо усещане в областта на сърцето.“

Борис си налага диагноза: „Angina Pectoris„, тъй като има познания в областта на медицината и знае какви са симптомите при това заболяване и на вярно неговите съвпадат. На 23 август цар Борис се сгромолясва на земята, като сгромолясването бива придружено от повръщания. Часът е 7:30 в царския дворец. Веднага са повикани лекари, които обгрижват царя. От Германия по инициатива на Херман Гьоринг са изпратени, с осигурен от него самолет, четирима големи специалисти, които да лекуват царя.

Неочакваната смърт разтърсва цяла България. Народа е в траур!

Цар Борис умира на 28 август, 1943г. Цяла София изведнъж се изпълва със стотици хора по улиците, като най-пренаселена артерия на града се оказва улица „Освободител“. Стотици хора изпращат телеграми до царския дворец, събират се наоколо, тъжат, тъй както биха тъжали за майка и баща. През цялото кратко боледуване на Борис всичко е било пазено добре в тайна, с цел да не се нажежава политическата обстановка в страната. Сега обаче, изведнъж се оказва, че изпълнения с енергия и живот цар изведнъж е починал. Смъртта на царя става много мистериозна. Да не говорим, че още, когато германските специалисти са лекували Негово величество са споделяли мнение, че царя е отровен.

Отровен? От кого?

Преди Негово Величество да си отиде по тялото му се появяват странни петна. Същите като на гръцкия държавник, положително отровен преди известно време. Докторите забелязват това и още повече започват да се съмняват в естествената смърт на царя. Единия от тях, в тесен кръг заявява, че според него става въпрос за „смърт от най-извергски и насилствен тип, чрез отравяне“. Колегите му са на същото мнение. Общо взето, повечето хора смятат, че царя е бил отровен. Логично, първия заподозрян е Хитлер. Това обаче, технически няма как да бъде така, тъй като, ако е отровен, то той е бил отровен със индийска отрова от змия „или нещо такова“, както казва един от докторите лекували царя, която започва да действа едва след няколко месеца. Царя се скарва с Хитлер преди броени дни. Позицията на фюрера:

„Що се отнася до Хитлер, той също вярваше, че цар Борис е отровен. На 10 септември 1943г. д-р Гьобелс пише в своя дневник: „Фюрерът ми заяви, че сега можем да считаме за сигурен фактът, че цар Борис е бил отровен. Германските лекари стигнали до заключението, че той е бил умъртвен чрез змийска отрова.“

Ако Хитлер беше поръчителя надали щеше да говори така. Той щеше да е категоричен. Едно изказване на Чърчил обаче се оказва като „шамар“ за българския народ и веднага сваля подозрението си от германските си приятели, спомогнали за националното ни обединение:

„Каквото сполетя цар Борис, ще сподели също и други, които са на страната на Германия!“

Твърде вероятно е цар Борис да е отровен по нареждане на Съветите. В последно време, както от самото начало (!), цар Борис се мъчи да се изтръгне от съюза с Германия и да насочи България към съюз със „Съюзниците“. Това не е от полза на Русия. Как след това тя ще (както и прави!) обяви война на България, ще я окупира и превърне във своя робиня? Още повече, че германската делегация беше предупредила министър Филов, че в определени турски кръгове се говорело, че цар Борис няма да доживее септември месец. Така се и случва – той умира на 28 август. Правителството обаче не счита това предупреждение за достоверно и не засилва охраната на Негово Величество. Дали „Съюзниците“ нямат пръст в отряването на царя, ако той наистина е бил отровен? Лично за мен, без да искам да давам тежест, ми се струва по-вероятно заповедта за отряването на царя да идва от Русия.

Равносметката…

След едно 25 годишно царуване Борис изпълни обещанието си, че България никога няма да влезе във война, не и докато той е цар! Страната постига огромен напредък. Народа успява да се оттупа от прахта, в която несправедливите мирни договори, на които „великите сили“ отпечатоха лицемерието си, го затръшнаха. Поглеждайки картата и географското положение на България, трябва да си зададем въпроса:

- Коя друга държава в Европа можеше да се радва на мир през Втората Световна, а на всичкото отгоре да си върне отнетите територии без един изстрел от пушка?

Цар Борис успя в същото време да опази страната от болшевизиране. За жалост след неговата смърт Русия обявява война и окупира България. С това болшевизацията, срещу която приживе Борис успешно работеше става факт. Така, или иначе тя щеше да се осъществи, тъй като Германия губи войната и Източна Европа пада в ръцете на кавказкия евреин – Йосиф Джугашвили Сталин. Да, цар Фердинанд може да бъде винен за три национални катастрофи, за донякъде непоносимият си темперамент, но цар Борис III е негова противоположност. Неговото управление ще се помни с хуманноста му, чара и обичта на народа към него и неговата обич към народа! Обвиняван, че е „фашист“ от БКП цар Борис спокойно може да бъде даван като пример, за противоположност на „фашист“ и „нацист“. Спасяването на българските евреи го доказва. 50.000 евреи живеят в България по това време. Нито един не е изселен! Правилно, или не, това само доказва, че Борис не е фашист. Народа нарича Борис: „Цар Борис III – обединител“!