Размисли на тема „Българският пенсионер“

Техните проблеми един ден ще са и твои

Ние, българите (донякъде оправдано – заради тежкото ни ежедневие, в което основна мисия е да преживеем с мизерната си заплата до другия месец) не обичаме да мислим в перспектива. Ние не мислим какво следва след броени дни, камо ли да се замислим за онова далечно време, в което и ние ще сме пенсионери. Аз обаче, мислейки в перспектива осъзнах, че ни чакат тежки времена, ако не се вгледаме в настоящето и проблемите на поколението, което днес е в категория „пенсионери“!

Затваряме си очите за проблемите на пенсионерите, тъй като днес те не ни вълнуват, но след време поради това ни бездействие и упоритост да ги видим, тези проблеми ще бъдат и наши. Това е черната истина, която трябва да осъзнаем – идва време, в което всеки става пенсионер. Трябва да мислим мащабно и перспективно, а не „от днес за утре“. Това, че не ни пука за мъчнотията на пенсионерите доказва, че българското общество е на социално-варварския принцип, според който всеки е за себе си. Българското общество, благодарение на комунистите, започна да се дели на „граждани-селяни“ и „млади-стари“, като едните нехаят за проблемите на другите и гледат само на тях да им е добре. Това обаче не е правилно, тъй като обществото, което даден народ е изградило, трябва да бъде като верига, а нашата верига е прекъсната на доста места.

Ще се опитам в синтезиран вариянт да разгледам основните проблеми на българските пенсионери днес. На първо място, много ясно, че ще започна с безбожно ниските пенсии, които не стигат за покриване на минималните разходи в едно домакинство, камо ли за спокоен живот на старини, какъвто заслужават тези хора, работели цял живот. Един ден с такива ниски пенсии ще живеем и ние, ако днес продължим да сме разделени на общества в обществото, а не сплотени, единни и целенасочени към националния възход. Друг проблем, който можем да решим много лесно и изобщо не зависи от некадърните ни политици е отношението ни към възрастните хора, пенсионерите. Трябва да проявяваме уважение, тъй като тези хора са с по двайсет-трийсет години по-големи от нас и работели и градяли цял живот. Например, след падането на комунизма много вече пенсионери, можеха да бъдат канени да разказват какво е било по „царско време“ (Времето на Борис III), за да имат представа младите от първо-източника, хората живели тогава, а не от комунистическите лъжи! Тези хора са енциклопедии на времето, които носят в себе си безценна информация за две отминали епохи – последното българско царство и мракобесния комунистически диктат след 1944г. Никой обаче няма изгода тези хора да получат трибуна, тъй като ще опровергаят много комунистически лъжи, а внуците на комунистите, разпространявали ги, днес са на власт. Това беше малко отклонение от социалната тема, което е много важно същевременно. Голям проблем на пенсионерите в България е, че няма никаква социална програма, която някак да ги ангажира или облагодетелства.

Изобщо тази социална група е тотално забравена от държавата и цялото българско общество. Пожелавам нашите старини да не са толкова мъчни и тъжни, но ако продължаваме да си затваряме очите за тези проблеми ние не избежно ще ги „наследим“, когато дойде нашият ред да сме пенсионери.

Ние сме „За“ честна и равномерна политика за цялото общество, а не за разни предизборни и извършени с търсене на политически дивиденти кампании като „пенсионерите на море“ от септември 2008 година на партията БСП, която между впрочем обича покрай избори да манипулира и използва пенсионерите като инструмент за вот и човешки ресурс по митингите на партията.

Спокойно можем да кажем, че например Емилия Масларова с нейното возило Бентли е една от най-добре живеещите дами на преклонна възраст. Колегите и – останалите политици са другата обществена прослойка, която на старини ще живее добре и спокойно. При тях обаче зависи кой, колко е крал и какви позиции и връзки е натрупал. И не напоследно място другите пенсионери, които живеят добре в България са чуждестранните такива, които идват от родните си места с пари, които там са нищо, но тук са достатъчно за един охолен живот на старини.

Спомнете си нашата публикация „Социална Солидарност“