Да гласуваш е като да се целуваш с Азис

Идват избори. Отново ни заливат с прекрасни обещания и сценарии, които и в най-богатите и напреднали европейски страни са само миражи. Тук обаче ни взимат за много тъпи. Не че сме тъпи, просто си траем. Мълчанието обаче не винаги е злато. За туй си мисля, че човека е изправен пред една дилема, която подобно на творбата „Ад“ на Данте Алигери ще завърши със суров край: Един човек бил толкова безучастен и странял да взима участие във важните решения, че нито Дявола, нито Бог го искали при себе си в Ада или Рая. Нито бил лош, ама нито бил и добър, тъй като бил един никаквец без собствено мнение. Ние българите, търпяхме 45 години комунизъм, а сега търпим 20 години малоумна, побългарена и най-вече престъпна форма на ужким демократичния строй, който порути България. Ето, сега ние плащаме за бездействието си. Появиха се едни съмнителни лица, които толкова умело се завързаха за столовете си в парламента, че няма кой да ги разкара сега от там. Хора като Костов, Доган, Станишев и да не изброявам още, че ми се повръща като се сетя колко много гадини са.

Днес никой не говори за основния проблем, че няма нови лица, че няма истински и честни политици, които да се явят алтернатива на крадливите „бивши“ комунисти или престъпници и терористи като Доган, които трябва да са в затвора, а не начело на държавата. Тези честни политици няма как да бъдат видяни, тъй като те биват смазвани от една добре устроена машина, която работи в полза на изедниците. Репресии, тормоз, физическо насилие и посегателство на политическа основа – това може да ви сполети, ако сте честен и кадърен в политиката човек и видят, че си пробивате път нагоре. Проблема е в овчедушието и безучастното гледане отстрани докато те разграбват нашата Родина. Народа е виновен и докато не се вдигне масово, както 97′ г. този път обаче поведен от правилните хора, а не от партия създадена от един от най-големите комунисти Андрей Луканов (СДС). С две думи – народа трябва да прогони тираните, пуснали корени във парламента и които се редуват кой да управлява държавата и да издигнат свои кадърни и честни хора от народа.

И за това да гласуваш е като да се целуваш с Азис насила. Нямаш особен избор, нито алтернатива, правиш го но ти е гадно, защото знаеш, че нищо няма да се промени. Чувството е неописуемо. Някои просто не гласуват, аз не мога да им се сърдя. Интересно ми е Азис за кой ли ще или би гласувал?