Македония е българска земля

Когато в разгара на онази световна война, която бе втора подред за човечеството, България си върна земите отнети след първата, поради наложените зверски и несправедливи условия по Ньойският договор, народа ликуваше. Този материал аз ще напиша и предоставя на вас читателите далеч от онзи академичен стил или този на журналисти, тв-водещи и друга слугинска измет, която често представя нещата не както трябва. Без компромис, цялата истина. Тъкмо заради тази слугинска измет се зароди една голяма фалшификация на историята на една страна и един народ, българският народ. Появи се от нищото, като гръм от ясно небе, една нацийка, която се нарече „македонска“ и която се зове наследница на Александър Велики – личност, с която нямат нищо общо. Но да се върнем на Втората Световна война и щастието на българския народ. Тогава още ги нямаше Титовските комунисти, за които ще говорим по-късно, и жителите на Македония с радост приеха, че ще се обединят с майка България. Чедото, за което бяхме проляли толкова много кръв сега ни бе върнато и без един войник да е заредил и изстрелял с пушката си поне един, единствен куршум. Народа бе радостен, а цар Борис III беше наименуван все-народно като „Цар Борис III – Обединител“. Аз както казах за разлика от онази „слугинска измет“ не съм долен лицемер спестяващ истината, а тъман на против – аз казвам всичко с истинските имена. За това излишно ще да бъде да крия, че всичко това се случва благодарение на един човек, чийто съюзник ние сме били – Адолф Хитлер. Ако той бе спечелил войната сега днес Македония щеше па да си е българска. Но за жалост губи и „братята“ руснаци ни окупират и отново ни разпокъсват. Но вие днес това няма да го прочетете дори в демократичната ни преса или пък някой ще ви го каже, всеки спестява неудобната нему истина и пише каквото му е угодно. Ето за това вие трябва да търсите алтернативи автори и трудове, като тези, за да бъдете в час и да знаете истината. След като отново загубихме нашата мила Македония, нашето малко чедо, след края на Втората Световна война тамо се случиха някои зверски актове извършени от сърби и комунисти, които завинаги заличиха българщината у тези хора, които днес само на извънземни не са наследници, ако не ги питаш, но не и на нас – българите. Техните деди са българи, техните деди са умирали за България и тази земя, която си е българска, но те се бият в гърдите, че са потомци на гърци или пък са върли сърбомани, които мразят България и всичко българско, което е тяхна жилка, но те не го признават. Титовските комунсити промиха мозъците на македонците и ги направиха безродници, които отричат род и кръв. Сърбите, помнете, те са виновни! И всички комунисти, особено другаря Димитров, който отстъпи тази земя, както и другите, пред Съветския Съюз (СССР). Този боклук и предател, който като чели за награда получи мавзолей, но може би този мавзолей трябваше да символизира смърта на българскато в Македония и тиранията и робството под, което попадна България – комунистическото. Сега днес, същите онези, които след края на Първата Световна Война наложиха онези проклети „мирни“ договори, чрез които разпокъсаха загубилите държави на малки парченца ни учат да бъдем смирен и мирни. Но ако бъдем смирени и мирни това означава да забравим непростимото престъплени, кражба и зверщина, която те сътвориха в Македония, тази хубава българска земя. За пример мога да ви дам своя собствен пра-дядо, който комунистите са изгонили във вече отнетата на България Македония да живее, защото той бил „македонец“, а не „българин“. Дядото много се радвал, когато Македония и България се обединили, както било редно и съответно много страдал, когато пак ги разделили. Като майка и чадо, като баща и син. Поради това той не издържал да бъде част от нещо толкова фалшиво като изкуствената македонска нация, която комунситите, дори българските както виждате, създавали. За това той избягал от Македония и нелегално с риск да бъде дори убит се върнал в България. Защото не искал да оставя своята страна, която е България и неговия народ, който е българският.

И понеже сега ни учат да си траем и да се примиряваме те извършват всякакви неправди, а ние мълчим и не търсим отговорност. Защо никой не потърси отговорност на македонците днес, които пишат анти-български статии, крадат от нашата история и обявяват велики българи за „македонци“? Защото нашето управление не е българско, а един чужденец не може да бъде заинтерсован и активен по проблемите на един нему чужд народ. В най-добрия случай управляващия не е чужденец, а българофоб и отявлен предател. Такава политика между другото се наблюдава и в други големи, западни държави, особено в днешна Германия, която е пред морален колапс на населението, а управляващите са в болшинството си евреи. Заради един евреин България отново губи всичките си земи, включително Македония – Йосиф Джугашвили Сталин.

Ето, аз ви казвам: трябва да водим реваншистка политика. Трябва да отстояваме своето. Истината е, че Македония е една българска провинция, без свой език дори. Защото т.нар „македонски език“ е родопски диалект, тоест български. Но там все още има истински македонци, които знаят и поддържат истината и милеят България и Македония отново да се обединят. Защото няма „македонци“ – това са сръбско-комунистически лайняни приказки, които не могат да бъдат подплатени с никакви доказателства. Истината е, че Сърбия и Гърция винаги са искали да дръпнат Македония за себе си, но тя си е наша и аз съм готов да я браня и да се бия за нея в евентуална война, която на Балканския Полуостров рано или късно ще избухне със сигурност. А ние тогава ще водим реваншистка политика, ако искаме да постигнем своя дълго-годишен идеал за национално обединение. Всички българи в рамките на една страна – майка България! Жалко обаче, че смелите българи, готови да умрат за тази кауза вече ги няма. Няма ги и хората на Ванчо Михайлов, ВМРО. Но там където е текло па ке тече!

И знайте, помнете и се погрижете да е така: НИКОЯ НЕПРАВДА НЕ ТРАЕ ВЕЧНО!