Защо е слаб нашия народ – кой е виновен и как да действаме?

„Трудно, брате, се живее сред глупци неразбрани“ – така възкликва Ботев в едно от най-паметните си стихотворения. Както повечето от неговите думи, запечатани и запазили се чрез творбите му във времето и българската памет, и тези нямат давност. Защото те са истината, която важи и днес за днешните дълбоко-заспали българи. Днес българинът няма идеал, няма ценностна система. Няма сили. Премазан след тираниите на жестоките си поробители през последните години, като турците и комунистите, той е премазан, изчерпан от духовна гледна точка, и ослепен. Когато в миналото византийците побеждават Българите и пленяват около 14 хиляди български войни, които ослепяват те далеч не успяха да заличат Българите като народ. Днес обаче по една или друга причина, както и в следствие от зверския комунистически диктат, Българите са повече от заслепени. Защото унищожавайки българския дух,  комунистите унищожиха гражданската позиция и националната отговорност у българина. Палачите на българския народ (турци, комунисти) направиха това, за да се застраховат от евентуални бунтове срещу тях, за да затвърдят тиранските си режими. Всички тези убийства, мъчения и безкрупулни обири те направиха водени от болните си амбиции да властват. Това се доказва ясно проследявайки начина, по който БКП завзема и поддържа властта си през годините на Българското комунистическо робство.

Но Турското и Комунистическото робство са вече зад гърба ни. Е, от вторите се отървахме преди едва две-десетилетия, но място за оправдания няма. Нямаше място и за компромиси относно вече „бившите“ комунисти и техните синчета. Защото те са като октопод – гнусните им пипала лесно се разпространяват и докопват до властта, а престъпленията им спрямо народа няма да свършат.  Дали не човешките мъчения, на които бяха подлагани най-достойните българи през комунизма в конц. лагерите, издигнати в места с прекрасна и древна етимология, като Персин и Белене не заличиха силата на българския дух? Защото без духовен елит (писатели, журналисти, творци, политици) и водачество надали народа може да бъде поведен в борба за националния идеал и правда! Това обаче не трябва да ни служи като оправдание. Защото великия Ботев, в друга своя творба, казва:

…какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

Днес също се раждат достойни българи. Тяхното право да са полезни и да служат на нацията си е абсолютно възпрепядствано от редица фактори. Изкоренено е и чувството им на отговорност спрямо народа си. Защото да чувстваш лично и да си съпричастен с мъченията на целия народ е качество, което българина притежаваше, когато собствената му държава все още не бе превръната в една кочина, в която „братята руснаци“ обичаха да се изхождат.

Обезверен, чувстващ се в един тунел на безперспективността, българина е изгубил всякакво желание да се бори. Духът му е ампотиран. Тялото му е изгладняло, облечено скромно. Геноцидът е налице, а никой не желае и да си помисли да тръгне в борба.  Как започва Българското възраждане през турското робство? Първият му етап е пропагандата, словото за това, че робството е срамно, недостойно. Пропагандирането на свободата като начин на живот и идеал. Втория етап е – вече осъзнатия български народ хваща оръжието и тръгва в борба. От абсолютно същото възраждане се нуждаем и днес. Нека не чакаме пет века, за да го започнем. Нека възродим и събудим великия български народ още днес! Защото можем, стига да вярваме и да се обединим в един единствен мощен български юмрук! Юмрукът, който е сразявал и покорявал много славни и не толкова славни врагове в миналото. Да живее България!

Любомир Болгар, 01 октомври, 2009