Защо можем да сметнем Германците за нашите най-големи приятели и бойни другари?

Още от древността, когато българските владетели се бореха да запазят суверинитета на България, стремяха се към експанзия или се бранеха, сражавайки се с много и различни врагове те знаеха и следваха правилото, че всеки народ трябва да познава своя приятел и враг. Защото, ако чрез храбростта на бойното поле те знаеха едно: враговете са много, приятелите малко. Българите ценяха и бидеха справедливи спрямо приятелите си. Това сочат историческите факти. Ако българския народ се вгледа във фактите той навярно ще разпознае истинския си приятел – германците. Именно поради тази причина фактите са заменени с лъжи, които са удобни на определени хора. На победителите! На комунистите! На лъжците! Но не и на българския народ, който е тотално объркан и заблуден.

Истината и благородството вървят ръка за ръка. Нека откупим част от благородството си, заличавайки историческите лъжи.Защото е срамно, благороден и древен народ като нашия да живее в заблуда. Срамно е днес германци и българи да не знаят истината за това колко близки всъщност са нашите два народа.

В древното минало географските положения и историческите обстоятелства на Българите и Германците не позволяват съществуващото взаимно уважение и приятелство да бъде подплатено с повече действие. Достатъчно обаче е да отбележим вечния мир между нашите два народа. Първите по-активни взаимоотношения между Българите и Германците датират от кан Расате, който сключва съюз с Отон I. С този съюз се цели да се заличи византийското влияние в България. Виждате колко благородно са постъпили германците, съгласявайки се да бранят рамо до рамо с нас нашата кауза и правдина.

Поглеждайки в миналото, ако трябва да сравним тези два народа ще установим, че те имат пре-много общи черти. Германците – суров нордически народ, в който умението с меча и храбростта на бойното поле са били над всичко. Точно както е било при прабългарите. Другото общо нещо е езичеството. Ами вярата в задгробния живот? Чували сте за викингите и тяхната вяра, че след като храбрия войн загине на бойното поле той отива във Валхала. Българите също са вярвали в тази притча, само че вместо „Валхала“ са наричали своя рай на безсмъртните воини – „Балхара“. Можем да говорим много, но е достатъчно да споменем общия ни арийски и благороден дух, който явно ни е събирал каквото и да става, както ще се убедите по-късно.

През двадесети век Българо-германската бойна дружба взима връх, а отношенията ни като цяло са повече от приятелски. Икономическите и търговските ни отношения с Германия са безупречни. Като цяло културата и народа са настроени про-германски. Владеенето на немски език е било приритетно. Това от друга страна се на дължи и на фактът, че немския език е бил водещ (както и трябва да е днес) и световен език. Повлияни от германците, българските военни носят униформи взаимствани от германските модели. Не можем да не споменем и огромната прилика в ордените и медалите, отново повлияни от германците.

Не можем да не споменем огромния принос на Германия в изграждането на българската военна авиация. През втората половина на 1911 г. окончателно се взима решение да биде създадена българска военна-авиация. Кандидат-офицерите се обучават не къде да е, а директно в пристроени в близост до фабриките за произвеждане на самолети, учебни центрове в Германия. Можем да заключим, че първите български пилоти са школувани в Германия, с което германците правят голям принос към българската авиация. В избухналата по-късно Балканска война, Българите летят с германска екипировка, която закупуват именно от Германия. В по-нататъшния избор на екипировка Българите не спират да се доверяват (напълно основателно) на Германците.

През Първата световна война България е най-силната страна на Балканите. Поради тази причина и Антантата и Централните сили имат изключително голяма изгода от един силен съюзник на Балканите, какъвто навярно са Българите. Ние обаче, както винаги избираме да застанем рамо до рамо с германците, с което българо-германската бойна дружба вече става повече от ясна. Защото, ако до този момент Българите и Германците си съдействаха, пазеха се и водеха добри политически отношения, сега вече заставаха рамо до рамо в една война..в Световната война. Но защо Българите и Германците стават съюзници? Защото и двата народа воюват за едни и същи идеали. Защото единствени Германците разбират нуждите на Българите и се стремят да задоволят нашите претенции, за които все пак воюваме. Германците обещават да осъществят всички наши цели стига победата да бъде тяхна. Съдействието ни относно военните операции и дипломатическите ни отношения са безупречни. Германците са възхитени от българския войник. Българите нямат изгубена битка. Германците изказват възхищеняита си относно познанията ни във военното дело. Генерал Колев – бащата на българската конница е известен сред Германците…неговите подвизи будят техните адмирации към българския войн. За жалост войната е изгубена. И тук по ирония на съдбата обстоятелствата и общата несправедлива и мъчна съдба ни сближават още повече с бойните ни другари. Подписаните мирни договори, с които държавите победителки целят да накажат и да подчинят загубилите държави, сред които и България и Германия, предначертават една тежка съдба на нашите народи. По силата на мирните договори на България е разпокъсана, Германия също.

Орязват армиите ни, забраняват ни да имаме въздушни сили в момент, когато света се модернизира изключително бързо и липсата на въздухоплавателни военни сили е голям удар. Ясно се вижда, че несправедливите мирни договори изправят пред едни и същи неправди два арийски народа, които в последствие отново ще затвърдят бойната си дружба, търсейки реванш! Държа да направя едно уточнение относно Железния канцлер – Бисмарк. Много хора (главно русофили…) твърдят, че Бисмарк е мразил Българите. Това е пълна глупост. Бисмарк е обожавал българската традиция и фолклор, обожавал е българското вино. Но преди всичко, това което доказва неговата симпатия към Българите е факта, че се застъпва за България при подписването на мирните договори. Благодарение на лицемерието на Великите сили, което те отпечатват на хартия, наричайки го „мирни договори“, България и Германия стават две бедни и безпомощни страни.

В Германия например един хляб е струвал 50 милиона марки – толкова пари не са се събирали дори в ръчна количка! Високата инфлация залива и България. Беднотията е навсякъде – народите ни измират от глад. Буквално. Напълно оправдано, а не както днес ви учат – престъпно, българите и германците търсят реваншизма. Защото, ако можем да преживеем глада то факта, че сме разпокъсани, че правото на нациите ни да живеят в една обединена Родина е отнета е нещо, с което нито ние, нито Германците могат да се примирят. Особено за нашите германски приятели трагедията е с още по-големи мащаби, защото говорим за милиони германци, принудени да живеят извън Родината си в отнети й земи.

Не са ли системата от мирни договори истинските престъпления, а не факта, че сме пожелали да си върнем нещо изконно наше? Ако крадец ви открадне портфейла, а вие си го върнете прави ли и Вас това крадец? Както в България, така и в Германия се появяват много политически фракции, които призовават народите в борба срещу неправдите. Изключително ярък пример, в последствие станал доминираща сила в цяла Европа, са националните социалисти на Германската Работническа Партия (немски: NSDAP), водена от един герой от Първата световна война, един човек, който едва не изгубва зрението си и лежи в болница в град Кърджали, след като бива ранен на източния солунски фронт – Адолф Хитлер. След възкачването на власт на нацистите отношенията ни с Германия се подобряват още повече. Още през 1938 г. Въздушното министерство на Германия изразява готовност не само да обучава в своите части млади български летци, но и „да даде пълното си съдействие по отношение на материалното снабдяване на българските въздушни сили в името на бойното ни другарство.“ В същата тази 38′-ма година Германия се мъчи да реши проблема по т.нар „Судетска криза“. Кой мислите, че спомага при преговорите между Райха и англичаните? Не кой, а българския монарх – Н.В Цар Борис III. През 30′-те години на миналия век България е умишлено изолирана от Великите сили – победителки в Първата световна. Например, англичаните купуват домати от Гърция, подминавайки България, въпреки, че качеството им е значително по-лошо от нашето и че цената крайната им цена за тях ще бъде по-висока. Може би ви се струва примитивен примерът, но той всъщност е много показателен, тъй като България е разчитала предимно на износа на стоки от земеделието!

Разбира се германците като наши приятели запълват значителна част от отворилата се дупка в износа ни, като оценяват качествената българска стока и я закупуват без никакви колебания. Така от 30-те години чак до края на Втората световна българо-германските търговски отношения са в разцвет. Виждайки в лицето на Третия Райх един народ, споделящ нашето минало, мъчно и несправедливо настояще, но и общия ни блян за поправяне на неправдите и възвръщането на земите си, които по право са на българи и германци, България започва все повече и повече да си съдейства с Германците. Най-ярката черта на това съдействие е помощта, която Райха ни оказва при нуждите ни да модернизираме и пре-въоражим нашата армия. Германците не искат от нас пари, с които знаят, че не разполагаме. Те предлагат да си бъдем взаимно полезни. Всеизвестен факт е, че Хитлер е водел особено агресивна външна политика.

Спрямо Българите обаче той е бил – разбран, търпелив и най-вече ни е уважавал. За това предлага Третия Райх и царство България да започнат един търговски обмен, от който и двете страни и нации ще имат изключителна изгода, а именно: Българите да дават продукти от земеделски характер (които поради неблагоприятната германска почва са особено важни), а пък Германците от своя страна да предоставят оръжия и техника, които ние желаем. През 30-те години и през Втората световна война, българската интелигенция, българските офицери и народа са настроени про-германски. Причините за това се изясниха.

Българската армия е с униформи наподобяващи доста германските, а каските ни например са германски модел. Особено военната ни авиация е по напълно германски модел. На всичкото отгоре можем да се считаме за късметлии, тъй като сме получили голяма част от техниката като жест на приятелство от страна на Фюрера, а друга сме закупили на преференциални цени или посредством сделки, които са изцяло в съображение с несъстоянието на България да заплаща така потребната й към този момент техника. Става въпрос за безупречните и страховити германски машини, като страховитата Junkers Ju87 Stuka (Щука), изтребителя Messerschmitt bf-109 и др. И за да бъде всичко наред българските летци са специализиране пилотаж на тези машини в Германия, за да усвоят пилотажа и ползването на тези прекрасни машини от първо-източника. Нужно ли е да споделям, че при престоя си в Райха (около 2-3 месеца е срока за специализацията), разноските на българските летци са били поемани от Райха?

Ето това е уважение между два народа. На 1-ви март, 1941 г. България окончателно влиза във войната на страната на Германия. Великия български професор, археолог, а и оказал се кадърен политик – Богдан Филов, който също е германофил, подписва присъединяването на майка България към Тристранния пакт и заема мястото си рамо до рамо с арийския си брат – Германия (Третия Райх). На същата дата в България влизат и войниците на Вермахта. Те са посрещнати изключително топло от българския народ. Дори нещо повече по традиция на този ден какъвто човек прекрачи пръв прага на дома ти, такава ще бъде и годината за теб и семейството ти. За това й Българите, буквално, дърпат германските войници да влязат в домовете им и да ги почерпят от скромните неща, с които разполагат – хляб, сол, сладки и тн. Виждайки мъчнотията на народа германците биват изключително взискателни и понеже са нощували у български семейства се отплащат с каквото могат – пари, продукти като сирене например, което по онова време е било изключително недостъпно, поради беднотията, за българина. Германците си играят с българските деца, участват в събори.

Но същите тези германци правят нещо, което стои в основата обичта и симпатиите на народа да се насочат към тях. Адолф Хитлер връща на България всички отнети й земи след Първата световна война. Дори на моменти не се съобразява с интересите на най-големия си съюзник – фашистка Италия, само и само да изпълни нашите искания и всенародни мечти за национално обединение. Ако днес Хитлер бе спечелил войната тези земи, които по право са си наши и не трябва да се отказваме от тях, щяха да са си в пределите на Българската държава.Както ясно подчертах в лицето на Райха българите виждат един народ с общо минало, споделят общите неправди, но и народ, който търси реваншизъм и поправянето им. Ето, че това се потвърждава. От най-високата трибуна в Третия Райх – Райхстага, Хитлер държи реч, в която ясно заявява и подчертава, че българи и германци са бойни другари:

„Особено ни вълнува поправянето на извършената на времето неправда спрямо България.Сега‚ след като германският народ‚ със силата на своето оръжие осъществи тази ревизия‚ вярваме‚ че сме дали на нашите верни бойни другари от Голямата война една историческа отплата.“

„Поправяне на неправда“, „бойно другарство“, „ревизия“, „историческа отплата“ – това са акцентите на този цитат на Адолф Хитлер относно България, които напълно доказват неговото пълно уважение към нашия народ. Хитлер моли България да вземе военно участие на страната на Оста, но цар Борис отказва. Хитлер се съгласява с тази наша позиция и никога не вдига ръка срещу нас, не успорва това наше решение, макар и то да е било напълно грешно. В България, с цел да бъдат възпитани в духа на арийските ценности, се създава известната младежка организация Бранник. Създадена по нацисткия модел на Hitler Jugend (Хитлерова Младеж). Хитлер гарантира на България истинска защита, а не да и дава известни суми пари, както англичаните например предлагат вместо защита, защото е повече от ясно, че при цялата тая беднотия парите, които да дадат ще бъдат разходвани на момента, а защитата няма да я има. Хитлер осигурява както социално-икономическа подкрепа, така и военна. Хитлер гарантира на България сигурност особено от турска страна, защото макар и неутрална рискове е имало. Благодарение на Германия България става фактор в световната политика. Нейното желание и дума биват чути, защото Хитлер отстоява не само германската правда, но и правдата на всички арийски народи, сред които безспорно се нарежда и българския. През Втората световна Третия Райх е завладял цяла Европа. Лично по покана на Фюрера, цар Борис се е срещал с него не веднъж. На една от срещите Хитлер заявява, че счита Българите за най-големите и верни другари на Германия:

„Разговорът с Хитлер беше приятелски. Фюрерът отбеляза, че счита българите за най-добрите приятели на Германия, заявявайки, че е останал много доволен от посрещането на германските войски в България.“

Царя се среща с Фюрера, в моменти, когато малко хора са могли да сторят това и то по лична покана. Например през 1943 г., когато Фюрера е във „Вълчата Бърлога“ в Източна Прусия е пратен самолет с личния пилот на Фюрера, който откарва Царя до тогавашната щаб квартира на Хитлер. Царя и Бенито Мусолини са единствените гости на Хитлер там. Сами преценете за какво уважение става въпрос! Симпатиите си към Българите Хитлер демонстрира и извън политическата сцена. Той изключително се е радвал на многото български студенти, които учат в Германия. Повечето из между тях са членове на организацията Бранник. Фюрера, като човек с неуспорими познания и умения в архитектурата е канел български студенти на срещи, за да си говори с тях относно образованието, което получават, помагал е в работата им, организирал им е кръжоци. В България пък народа не спира да се вълнува и радва относно това, че благодарение на Германия, България отново е обединена. Националния ни идеал, с който германците доказват приятелството си с нас не може да бъде по-добре описан от човека, стоял в центъра на събитията през тоя период – проф. Богдан Филов:

„Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаването на една мощна и обединена България – от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море! Българският народ ще изпитва завинаги най-голяма благодарност и дълбока признателност към силите на Оста и към техните големи водачи – Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, които осъществиха обединението на България. Особено силни ще бъдат тези чувства по отношение на Германия, чиито войски действаха в Македония и Беломорието и бяха непосредствените освободители на тези български земи!“

Българите са дотолкова повлияни от германските си приятели, че дори красивия ни химн (който комунистите сменят) – „Шуми марица“ е написан по музиката на германската войнишка песен „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern“ („Когато войниците маршируват през града“). Не можем да пропуснем и българската Waffen-ss дивизия създадена от доброволци, бранели смело Райха в последните му часове. Създаден по заповед на Химлер.

За жалост комунистическата отрова, прокарана чрез предателския безОтечествен Фронт и последвалата руска окупация в България слагат край на красивата българо-германска дружба. Страната е разпиляна и всичко угодно е измсмукано в полза на съветската кочина – Русия и кавказкия-евреин Йосиф Джигашвили Сталин. Но приятелството между нашите народи никога не е приключвало! Днес народите ни споделят една и съща (следвоенна) съдба: Поколения на разврат, престъпност, проблеми с малцинствата и пълна деградация заливат българското и германското общество ежедневно. Всичко това благодарение ОТНОВО на страните победителки във Втората световна война. Днес объркания народ вижда в американците и руснаците големи приятели. Спомнете си как руснаците ни краха, изнасилваха жените ни, убиваха ни и затваряха в конц. лагери в продължение на 45г., как благодарение на тях България и до днес колабира. Спомнете си варварските бомбардировки на американците над София (на снимката), които избиваха и невинни германци при бомбардирането на техните градове. Спомнете си как американците пускаха плюшени играчки с бомби скрити в тях, за да може скрилите се деца по скривалищата намирайки ги след като излязат да гръмнат в ръцете им. Толкова за вашите приятели! Днес на подсъзнателна основа Българите продължават да се сравняват с германците. И както в Афганистан до днес е останала поговорката „Красива като Българка“ днес у българите се е запазило онова уважение и превъзнасяне на Германците като „Я ги виж Германците…“, „А в Германия…“ и тн. Много германци избират да почиват в България. Забележете уважението, с което идват тук, надявам се то да бъде взаимно. И помнете: за да има нови срещи трябва да има първо раздели! Едно приятелство не приключва с раздялата.

Да живее българо-германското приятелство и бойна дружба!

Източник: „Бойна Дружба“