„Бойна Дружба“

Waffen Grenadier Division Der SS Bulgarische nr.1

Червената Армия и нейния патент – изнасилвания и убийства

Червеноармейците насилваха колективно жените. На една жена се падаха по девет, десет, до дванадесет войника. Руснаците не гледаха и колко възрастна е жената. Например: младо момиче, майка й и баба й стават жертва на групово изнасилване в своя дом в покрайнините на Берлин…съветската човеконенавистна пропаганда, която умишлено подстрикаваше към насилвания и убийства пропагандираше това дори и за малолетните германски деца. Същите тези, които вършат това преписват на германците жестоки грехове, които не са верни (като човешкия сапун – един безпочвен мит, пуснат от съветската пропагандна машина и опроверган от десетки учени например), за да прикрият собствените си – като избиването на офицерите в катинската гора.

Кои са усташите?

Дуче Мусолини при Усташите

Усташите (на хърватски: Ustaše) са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се занимава с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на усташкото движение е обявяването Независимата хърватска държава. След като Югославия е окупирана от Силите на Оста, през Втората световна война, усташите поемат управлението на големи части от Югославия — в Хърватия и Босна и Херцеговина, и управляват профашисткия режим на Независимата хърватска държава(НХД). По време на управлението на усташите армията ѝ (Ustaska Vojnica) наброява около 75 000 войници. След оттеглянето на германските сили от Югославия през 1945 година, властта в Хърватия преминава в ръцете на югославски комунистически партизани.

По време на войните в Югославия в началото на 90-те години на 20 век има настроения сред хърватското общество за възраждане на подкрепата към усташкото движение, въпреки че хърватските закони го забраняват.

Името „усташи“ идва от хърватския глагола ustati, който означава „въставам“, следователно усташ означава бунтовник, въстаник.

Първоначалното име на организацията е „Усташа – Хърватска революционна организация“ (Ustaša – Hrvatska revolucionarna organizacija, UHRO), което е променено през 1933 година на „Усташа – Хърватско революционно движение“ (Ustaša – Hrvatski revolucionarni pokret). Организацията тясно си сътрудничи с ВМРО на Иван Михайлов.

Офицер Христо Илиев (1908-1945)

Увод

Христо Илиев (1908-1945) оставя голяма следа в историята на майчиния ми род. Сега, когато аз живея едно поколения след него, моят пра-дядо, България вече не е комунистическа държава. Това ми дава шанс спокойно да говоря и разисквам този исторически период и тази личност, която тогава е обявена на за „враг на народа“ защото се е борила против комунистите и навярно много комуняги са си изпатили в тази борба. Кръвта на нашия род ще бъде с гордост носена във вените ни! Историята трябва да се знае и ние ще се погрижим идните поколения да знаят историята на офицера, който е един от няколкото видни хора в родът ни. Историята е най-неподкупната наука, тъй като нито парите, нито времето могат да заличат една историческа истина. Двадесет години след падането на комунизма неправдите не са забравени. Убийствата на видни политици, военни и хора на изкуството не са забравени, нито пък някога ще бъдат простени!

22 години битка за истината

Какво ли не е сторено от страна на съюзниците, за да бъдат заличени спомените за Рудолф Хес. Цели 46 години той е възпрепятстван да каже това, което знае. Отнето му е правото да се изкаже свободно и нецензурирано относно обвиненията, които са отправени към него и народа му! 46 години затвор, от които 20 в мъчителна изолация като единствен затворник в цял замък! Броени дни след смъртта му цялата крепост затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват всичко останало от нея! С това се цели заличаването на всеки спомен за героизма на неговия последен обитател! Въпреки това през настоящите дни, когато се навършват 22 години от убийството на Рудолф Хес, много патриоти не само в Германия, а и по целия свят за пореден път ще отдадат своята почит към летеца за мир! Обвинението от страна на държавата и разбира се най-вече от страна на “антифашистките” сили спрямо тези, които почитат Рудолф Хес е, че те са превърнали в мъченик един престъпник, чиито престъпления възхваляват. Каква е истината всъщност? Нима точното фактологическо представяне на необикновените лични постижения и заслуги на някой е възхвала? Нима искането да има яснота относно едно от най-долните и подли политически убийства на 20-ти век може да бъде наречено възхвала?

Хана Райч – Знаменитата храбра авиаторка на Третия Райх

Хана Райч (Hanna Reistch)

Родена е на 29 март 1912 г. в Хиршберг (днес Йеленя Гура в Полша) в семейството на лекар-офталмолог. От малка се интерсува от авиацията. През 1932 г. тази дребна жена (висока е едва 1,50 м.) вече има пилотски бревети за безмоторни и моторни самолети. Изоставя следването си по медицина и се отдава на авиацията. До края на живота си постига повече от 40 рекорда в различни категории.

През 1933 г. става инструктор по безмоторно летене. От юни 1934 г. е летец-изпитател в Германския изследователски център по безмоторно летене. През 1936 г. е първата жена удостоена със званието „флуг-капитен“ и е прехвърлена в Изпитателния център на Luftwaffe в Рехлин. Там тя лети на различни бомбардировачи и изтребители.

През 1938г. Хана Райч се прославя след като изпълнява забележителни полети с първия реален хеликоптер в света Focke Wulf Fw 61 в берлинися покрит стадион „Дойчландхале“. През 1941 г. е наградена с „Железен Кръст“ втора степен. През 1942 г. Хана лети на прототип на ракетния прехващач Messerschmitt Me 163. При петия полет тя претърпява авария и се налага да остане пет месеца в болница.

Първите прототипи на летящата бомба V-1 (Фау-1) показват много дефекти – нещо обичайно за един принципно нов продукт.

Ген.Иван Колев – Бащата на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г. Бие се като доброволец в Сръбско­ българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската ­ инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава.

Парола “Сабя”започва преврата на 19 май 1934 г.

Военният преврат на 19 май 1934 година е извършен в 2,40 ч в София. Паролата е “Сабя”. Как се стига до него?

Цар Борис III и вече укротените генерали

Преди 75 години военните правят опит да се преодолеят дефектите на многопартийната парламентарно-демократична система, които в тогавашна България се открояват с особена сила. Страната се управлява от т. нар. Народен блок – коалиция от четири твърде различни по състав и идеология партии: Демократическата – най-влиятелната българска буржоазна партия, БЗНС – „Врабча 1″, най-масовото и най-влиятелното крило на селското движение, Националлибералната и малобройната Радикална партия на Ст. Костурков.

При управлението на тази коалиция партизанщината и корупцията вземат чудовищни размери. При назначенията в администрацията компетентността и почтеността нямат значение, а решаващият критерий е партийната принадлежност и роднинските връзки. В министерствата е невъзможно да се промъкнат привърженици на друга партия освен тази на съответния министър. В зависимост от бюджета им министерствата се делят на „тлъсти и постни дробчета“. Неизбежните конфликти между разнородните партньори във властта предизвикват скандал след скандал.

Симо Хайха – „Бялата смърт“

Безстрашният Симо Хайфа, който заради белият си камуфлажен костюм бе наречен от съветските войници „Бялата смърт“ и признат и обявен за национален герой на Финландия

Симо Хайха е финландец и преди Съветско финската война водел скучен живот на фермер. През 1939 г. когато Съветския Съюз нападнал родината му, той решил да я защити.

Взел вярната си винтовка, няколко консерви с храна и облечен изцяло в бяло се отправил към гората, където започва да стреля по всеки руснак, който видел.

Само за 100-те дни през които действал, при средна температура под минус 30 градуса и над метър сняг, той убил 542 човека с пушката си и поне още 150 с картечния си пистолет. Крайната му черна статистика била – 705 души.

Руснаците били толкова изплашени от него, че му дали прякора „Бялата смърт“ и започнали да изпращат цели отряди, които да го ликвидират. Един от тях бил специален и се състоял само от снайперисти. Никой от тях не оцелял.

Като разбрали, че не могат да го убият с човешка сила, руснаците бомбардирали всяко място, където той можел да се крие. Най-доброто им попадение била бомба, която паднала близо до Симо и разкъсала камуфлажа му, но нищо повече.

На 6 март 1940 случаен изстрел с избухващ патрон отнесъл половината му лице, което го спряло за около седмица. На 13 март 1940 Съветско финската война приключила.

Симо Хайха се превърнал в национален герой на Финландия. Починал от старост през 2002.