Защо можем да сметнем Германците за нашите най-големи приятели и бойни другари?

Още от древността, когато българските владетели се бореха да запазят суверинитета на България, стремяха се към експанзия или се бранеха, сражавайки се с много и различни врагове те знаеха и следваха правилото, че всеки народ трябва да познава своя приятел и враг. Защото, ако чрез храбростта на бойното поле те знаеха едно: враговете са много, приятелите малко. Българите ценяха и бидеха справедливи спрямо приятелите си. Това сочат историческите факти. Ако българския народ се вгледа във фактите той навярно ще разпознае истинския си приятел – германците. Именно поради тази причина фактите са заменени с лъжи, които са удобни на определени хора. На победителите! На комунистите! На лъжците! Но не и на българския народ, който е тотално объркан и заблуден.

Истината и благородството вървят ръка за ръка. Нека откупим част от благородството си, заличавайки историческите лъжи.Защото е срамно, благороден и древен народ като нашия да живее в заблуда. Срамно е днес германци и българи да не знаят истината за това колко близки всъщност са нашите два народа.

„Бойна Дружба“

Waffen Grenadier Division Der SS Bulgarische nr.1

Истеричната фобия от свастиката

През комунизма човек можеше да се сблъска с петолъчката и пресичащите се сърп и чук навсякъде. Това определено не са български символи. Даже напротив – това са символи, които символизират разрухата и краха на модерна България. Днес можем да ги видим навсякъде. Тези символи на терористичния и мракобесен анти-български и анти-човешки режим могат да бъдат свободно размахвани и натяквани най-нагло по какъвто и да е начин без никой да ти каже нещо. Под огромните, издигнати високо огромни петолъчки, в конц. лагерите гинаха най-достойните и истински българи, посмяли някак си да бъдат „неудобни“ на властта. Днес петолъчката може да бъде видяна върху стотици комунистически паметници, емблемата на ЦСКА, емблема на много комунистически абсолютно незаконни организации, тъй като комунизма е обявен за престъпен режим много отдавна. Разбира се на бившите комунисти, които ни управляват това не прави особено впечатление. Те си живеят в любимия социализъм, честват си най-нагло мрачната за България дата – 9 септември и изобщо не се съобразяват с нищо и никой. 

101 години независима България

Днес се навършват цели 101 години от онзи 22 септември в 1908г., когато България обявява своята независимост в църквата “Св. Четиридесет мъченици”. Цар Фердинанд чете манифест за обявяването на независима България. Народът ликува. Най-сетне една стара нация с традиции, култура и успехи си върна своята независимост. Така се ражда независимото българско царство, което калява и обединява българския народ под традициите, които са неизменна част от живота на българите чак до края, когато комунистите го унищожават. Но това е излишна полемика, ние сме тук, тях ги няма. Сега трябва да се съсредоточим над настоящето и бъдещето, но преди всичко трябва да знаем и да се учим от историята, защото народ, който не познава историята си е длъжен да я преживее отново.

Червената Армия и нейния патент – изнасилвания и убийства

Червеноармейците насилваха колективно жените. На една жена се падаха по девет, десет, до дванадесет войника. Руснаците не гледаха и колко възрастна е жената. Например: младо момиче, майка й и баба й стават жертва на групово изнасилване в своя дом в покрайнините на Берлин…съветската човеконенавистна пропаганда, която умишлено подстрикаваше към насилвания и убийства пропагандираше това дори и за малолетните германски деца. Същите тези, които вършат това преписват на германците жестоки грехове, които не са верни (като човешкия сапун – един безпочвен мит, пуснат от съветската пропагандна машина и опроверган от десетки учени например), за да прикрият собствените си – като избиването на офицерите в катинската гора.

Раковски против Русия

„Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“

Няма по-свято нещо на света освен милото Отечество всякому.

Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.

Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.

Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!

9 септември 1944г. – Края на България

9 септември 1944г. е най-тъмната дата в новата история на България. Първо бе изтребен целия елит на страната, каймака на българския генофонд (политици, военни, хора на интелигенцията, на изкуството). На тяхно място дойдоха едни хора, които бяха едни долни мерзавци и слуги на чужди интереси. Долни мерзавци ли? Да, точно така! Хора, които взривиха катедралата св. „Света Неделя“, хора които убиваха наред и действаха подривно против собствената си държава в интерес на любимият им Съветски съюз, чийто задник близаха 45 г., докато бяха на власт. Същите тези обирджии на мандри, убийци и шумкари заеха местата на най-достойните българи от цвета на българската нация и единственият начин да стане това беше да ги избият като кучета. Но героите не умират!

Погледнато медицински – да, хората умират. Но, ако след себе си оставиш идеи, духовно наследство, подвиг – тогава никога няма да умреш, историята ще те помни, хората ще те помнят! Същото е и ако си бил предател, убиец, тиранин и престъпник – историята и хората ще те запомнят. Историята е една неподкупна наука, която колкото и да се стремят другарите да омърсят и заличат няма да прикрие зверствата на комунизма в България – 30.000 избити достойни българи, един цял народ поставен под робство, превърнат в послушното слугинче на Русия. Комунистите не се поколебаха да манипулират и историята на България.

124 години от Съединението на България

От пролетта на 1885 сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението на Княжество България и Източна Румелия чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов. Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията.

За титаните на българската литература и култура репресирани от комунистите

„С напредването на електронните технологии, до общественоста стигна едно малко известно сведение…„

…всъщност нищо реално не стига до българската общественост, а старите престъпления бяха забравени, докато щраусите заравяха главата си в пясъка. Годината бе 1944 а мястото бе салона на старото царско кино „Балкан“. Бе събрание на така нареченият Съюз на българските писатели. Огромното гъмжило от родни творци се бе събрало за да изпълни директивите на новата власт. 29 души бяха уличени, че „са проявили дейност, която е била в разрез с интересите на народа и културата ни.“ Или поне така пише в официалният протокол…

Но кои са тези хора? Защо са изключени? Защо книгите им седяха по архивите, или се препечатваха едва след 20-30 години със съкращения. Къде се загубиха някои от творбите?