Разговор с Иван Михайлов януари 1990 година-град Рим, Италия

На снимката (от ляво на дясно): Донка Захариева, Проф. Д.Гоцев, Иван Михайлов, Георги Младенов, Пандо Младенов и Божидар Захариев

Разговорь с Ивань Михайловь – януари 1990 в Римь, Италия

Офицер Христо Илиев (1908-1945)

Увод

Христо Илиев (1908-1945) оставя голяма следа в историята на майчиния ми род. Сега, когато аз живея едно поколения след него, моят пра-дядо, България вече не е комунистическа държава. Това ми дава шанс спокойно да говоря и разисквам този исторически период и тази личност, която тогава е обявена на за „враг на народа“ защото се е борила против комунистите и навярно много комуняги са си изпатили в тази борба. Кръвта на нашия род ще бъде с гордост носена във вените ни! Историята трябва да се знае и ние ще се погрижим идните поколения да знаят историята на офицера, който е един от няколкото видни хора в родът ни. Историята е най-неподкупната наука, тъй като нито парите, нито времето могат да заличат една историческа истина. Двадесет години след падането на комунизма неправдите не са забравени. Убийствата на видни политици, военни и хора на изкуството не са забравени, нито пък някога ще бъдат простени!

22 години битка за истината

Какво ли не е сторено от страна на съюзниците, за да бъдат заличени спомените за Рудолф Хес. Цели 46 години той е възпрепятстван да каже това, което знае. Отнето му е правото да се изкаже свободно и нецензурирано относно обвиненията, които са отправени към него и народа му! 46 години затвор, от които 20 в мъчителна изолация като единствен затворник в цял замък! Броени дни след смъртта му цялата крепост затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват всичко останало от нея! С това се цели заличаването на всеки спомен за героизма на неговия последен обитател! Въпреки това през настоящите дни, когато се навършват 22 години от убийството на Рудолф Хес, много патриоти не само в Германия, а и по целия свят за пореден път ще отдадат своята почит към летеца за мир! Обвинението от страна на държавата и разбира се най-вече от страна на “антифашистките” сили спрямо тези, които почитат Рудолф Хес е, че те са превърнали в мъченик един престъпник, чиито престъпления възхваляват. Каква е истината всъщност? Нима точното фактологическо представяне на необикновените лични постижения и заслуги на някой е възхвала? Нима искането да има яснота относно едно от най-долните и подли политически убийства на 20-ти век може да бъде наречено възхвала?

63 години от рождението на Паша Христова

ПАША ХРИСТОВА – ЕДНА НЕУВЯХВАЩА БЪЛГАРСКА РОЗА

„Винаги ми е било приятно да мисля и да творя за младите хора. да виждам навсякъде стремежа всеки да намери достойно място в обществото. България може да се гордее с младеж като нашата – младеж, изпълнена с амбиции за овладяване на науката, техниката, и, разбира се, изкуството.“ Паша Христова

Днес, 16-ти юли се навършват 63 години от рождението на легендарната българска певица Паша Христова(Парашкева Христова Стефанова). Тя загива 25-годишна при неизяснени и до днес обстоятелства в жестока самолетна катастрофа на летище София. Паша Христова остава в сърцата на българите с хитове като: „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, но най-вече с „Една българска роза“(1970), който преди 10 години бе обявен от БНР за „български хит на 20-ти век“. Краткото й време на тази земя все пак бе достатъчно за да заеме достойно място в Българския национален пантеон, а чрез песните си тя винаги ще се завръща при нас.

Хана Райч – Знаменитата храбра авиаторка на Третия Райх

Хана Райч (Hanna Reistch)

Родена е на 29 март 1912 г. в Хиршберг (днес Йеленя Гура в Полша) в семейството на лекар-офталмолог. От малка се интерсува от авиацията. През 1932 г. тази дребна жена (висока е едва 1,50 м.) вече има пилотски бревети за безмоторни и моторни самолети. Изоставя следването си по медицина и се отдава на авиацията. До края на живота си постига повече от 40 рекорда в различни категории.

През 1933 г. става инструктор по безмоторно летене. От юни 1934 г. е летец-изпитател в Германския изследователски център по безмоторно летене. През 1936 г. е първата жена удостоена със званието „флуг-капитен“ и е прехвърлена в Изпитателния център на Luftwaffe в Рехлин. Там тя лети на различни бомбардировачи и изтребители.

През 1938г. Хана Райч се прославя след като изпълнява забележителни полети с първия реален хеликоптер в света Focke Wulf Fw 61 в берлинися покрит стадион „Дойчландхале“. През 1941 г. е наградена с „Железен Кръст“ втора степен. През 1942 г. Хана лети на прототип на ракетния прехващач Messerschmitt Me 163. При петия полет тя претърпява авария и се налага да остане пет месеца в болница.

Първите прототипи на летящата бомба V-1 (Фау-1) показват много дефекти – нещо обичайно за един принципно нов продукт.

Ген.Иван Колев – Бащата на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г. Бие се като доброволец в Сръбско­ българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската ­ инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава.

„На Лора“ – П.К. Яворов

Яворов е титан на българската литература. Нека спомним и прочетем красивите думи, които той завеща на своята любима Лора.

Захари Стоянов против Русия

Захари Стоянов за Русия:

”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия.”

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” Русчук, 1-й Март 1886 г. З.Стоянов Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Завета на Хорст Малер

Настоящето заявление ще бъде разпространено, тъй като няма да имам вече възможността по този начин да се обръщам към обществеността. Използвам случая да изложа тук накратко още веднъж същността на въпроса.

Сега ще бъда осъден и затворен. Мнозина ме упрекват:

Защо направи това? Извън затвора би могъл да бъдеш много по- ефективен. Сега изчезваш и от това не печели никой.

Отговарям: Това е напълно погрешна представа. Тук не става дума за това, че ни се отнема правото на свободно изразяване на мнение! Това би могло някак да се преглътне. Светът няма да се промени с това дали аз ще изкажа мнението си или не. Тук не се касае за правото свободно да се изразява мнение, не става дума за свободата на словото.

Когато човек знае, както аз го знам, че в центъра на разрухата на германския народ стои религията наречена „Холокауст“, че тази религия е в действителност духовното убийство на германския народ, засягащо абсолютно всеки германец – тогава въпроса се отнася до правото на неизбежна самоотбрана. Може ли някой да предположи, че ще се оставим да бъдем унищожени без съпротива, че ще се оставим ей така да погасят духа ни? Кой може да обоснове с правни доводи, че неизбежната самоотбрана е престъпен акт?

2ри Юни – Ден на Христо Ботев!

На 27 години Христо Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рожденните има дати. А тази година отбелязахме 150 години от рождението на Христо Ботев – роден в ремолюционната за Европа 1848 г. и тя става като негова орисница в живота му. Така завинаги той остава през времето един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.