Чакър Войвода – спасителя на Рилския Манастир

Чакър войвода бил знаменателна личност. Произволите на някои турски разбойници и главорези, чиято жертва паднал и баща му Продан, го принудили да излезе в гората и с чета от 10-15 души, която при важни битки нараствала на над 50 хайдути, от 1845г. Нататък цели 10 години властвал над Самоковската окология.
Плод на упоритата му борба против безправието, безплатния тежък труд, е премахването на ангарията по тези места. Той наказвал преди всичко турците, но бил суров и не прощавал на предателите, и онези които се провинили в нещо към народа.

Действията на Чакъра не били обикновенни подвизи. Те имат непосредствени и бързи икономически и политически последствия, не само защото слагат край на ненавистната ангария, всяват страх сред най-прогнилите крепители на османската тирания и доказват голямата сила на въоръжените, оучени и убедени в правотата си българи.

Разговор с Иван Михайлов януари 1990 година-град Рим, Италия

На снимката (от ляво на дясно): Донка Захариева, Проф. Д.Гоцев, Иван Михайлов, Георги Младенов, Пандо Младенов и Божидар Захариев

Разговорь с Ивань Михайловь – януари 1990 в Римь, Италия

Офицер Христо Илиев (1908-1945)

Увод

Христо Илиев (1908-1945) оставя голяма следа в историята на майчиния ми род. Сега, когато аз живея едно поколения след него, моят пра-дядо, България вече не е комунистическа държава. Това ми дава шанс спокойно да говоря и разисквам този исторически период и тази личност, която тогава е обявена на за „враг на народа“ защото се е борила против комунистите и навярно много комуняги са си изпатили в тази борба. Кръвта на нашия род ще бъде с гордост носена във вените ни! Историята трябва да се знае и ние ще се погрижим идните поколения да знаят историята на офицера, който е един от няколкото видни хора в родът ни. Историята е най-неподкупната наука, тъй като нито парите, нито времето могат да заличат една историческа истина. Двадесет години след падането на комунизма неправдите не са забравени. Убийствата на видни политици, военни и хора на изкуството не са забравени, нито пък някога ще бъдат простени!

22 години битка за истината

Какво ли не е сторено от страна на съюзниците, за да бъдат заличени спомените за Рудолф Хес. Цели 46 години той е възпрепятстван да каже това, което знае. Отнето му е правото да се изкаже свободно и нецензурирано относно обвиненията, които са отправени към него и народа му! 46 години затвор, от които 20 в мъчителна изолация като единствен затворник в цял замък! Броени дни след смъртта му цялата крепост затвор Шпандау е разрушена за една нощ и стотици камиони извозват всичко останало от нея! С това се цели заличаването на всеки спомен за героизма на неговия последен обитател! Въпреки това през настоящите дни, когато се навършват 22 години от убийството на Рудолф Хес, много патриоти не само в Германия, а и по целия свят за пореден път ще отдадат своята почит към летеца за мир! Обвинението от страна на държавата и разбира се най-вече от страна на “антифашистките” сили спрямо тези, които почитат Рудолф Хес е, че те са превърнали в мъченик един престъпник, чиито престъпления възхваляват. Каква е истината всъщност? Нима точното фактологическо представяне на необикновените лични постижения и заслуги на някой е възхвала? Нима искането да има яснота относно едно от най-долните и подли политически убийства на 20-ти век може да бъде наречено възхвала?

63 години от рождението на Паша Христова

ПАША ХРИСТОВА – ЕДНА НЕУВЯХВАЩА БЪЛГАРСКА РОЗА

„Винаги ми е било приятно да мисля и да творя за младите хора. да виждам навсякъде стремежа всеки да намери достойно място в обществото. България може да се гордее с младеж като нашата – младеж, изпълнена с амбиции за овладяване на науката, техниката, и, разбира се, изкуството.“ Паша Христова

Днес, 16-ти юли се навършват 63 години от рождението на легендарната българска певица Паша Христова(Парашкева Христова Стефанова). Тя загива 25-годишна при неизяснени и до днес обстоятелства в жестока самолетна катастрофа на летище София. Паша Христова остава в сърцата на българите с хитове като: „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, но най-вече с „Една българска роза“(1970), който преди 10 години бе обявен от БНР за „български хит на 20-ти век“. Краткото й време на тази земя все пак бе достатъчно за да заеме достойно място в Българския национален пантеон, а чрез песните си тя винаги ще се завръща при нас.

Хана Райч – Знаменитата храбра авиаторка на Третия Райх

Хана Райч (Hanna Reistch)

Родена е на 29 март 1912 г. в Хиршберг (днес Йеленя Гура в Полша) в семейството на лекар-офталмолог. От малка се интерсува от авиацията. През 1932 г. тази дребна жена (висока е едва 1,50 м.) вече има пилотски бревети за безмоторни и моторни самолети. Изоставя следването си по медицина и се отдава на авиацията. До края на живота си постига повече от 40 рекорда в различни категории.

През 1933 г. става инструктор по безмоторно летене. От юни 1934 г. е летец-изпитател в Германския изследователски център по безмоторно летене. През 1936 г. е първата жена удостоена със званието „флуг-капитен“ и е прехвърлена в Изпитателния център на Luftwaffe в Рехлин. Там тя лети на различни бомбардировачи и изтребители.

През 1938г. Хана Райч се прославя след като изпълнява забележителни полети с първия реален хеликоптер в света Focke Wulf Fw 61 в берлинися покрит стадион „Дойчландхале“. През 1941 г. е наградена с „Железен Кръст“ втора степен. През 1942 г. Хана лети на прототип на ракетния прехващач Messerschmitt Me 163. При петия полет тя претърпява авария и се налага да остане пет месеца в болница.

Първите прототипи на летящата бомба V-1 (Фау-1) показват много дефекти – нещо обичайно за един принципно нов продукт.

Ген.Иван Колев – Бащата на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.

Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г. Бие се като доброволец в Сръбско­ българската война. Завършва военно училише в София и военна академия в Торино. През Балканската война е началник-щаб на Трета армия. През Европейската ­ инспектор на конницата и командир на Конната дивизия. Предвожда я в Добруджанската кампания, където в низ от бляскави победи щандартите є се покриват със слава.

„На Лора“ – П.К. Яворов

Яворов е титан на българската литература. Нека спомним и прочетем красивите думи, които той завеща на своята любима Лора.

Захари Стоянов против Русия

Захари Стоянов за Русия:

”Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели, са биле против официална Русия.”

“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” Русчук, 1-й Март 1886 г. З.Стоянов Из предговора към статията на Георги С. Раковски “Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, публикувана във в.”Дунавски лебед”, 1859 г.0 Захари Стоянов, статия “Русия и българската криза” пише: “С безобразните си военни действия през 1804, 1807, 1828 и 1854 тя опожари страната, погуби населението и в крайна сметка я остави на произвола на поробителите. Трябва да се отбележи, че тези войни не се вдъхновяваха никога от интересите на България, чието име не бе дори произнасяно. Не е ли Русия тази, която разруши градове като Свищов, Русчук, Силистра, Сливен, Стара Загора, Разград, Варна и т.н.” Коментар: Разгледана в по-широка перспектива, тази политика на Русия към България (а и не само към нея) е “дообогатяване” на панславизма, същността на който се изразява главно в непризнаването на отделни славянски нации и тяхното разглеждане като различни групи от един и същ народ, предопределен да се обедини под скиптъра на руските императори. Точно в този дух е прекроена и цялата история на българо-руските отношения. “Всяко тържество на България е смърт за Русия”, пишеше в един брой на “Русь” покойний екзалтиран славянофил Аксаков, за когото се проляха толкова сълзи в Софийското книжевно дружество. “Какви са тия Крумовци, Симеоновци и Борисовци? Разве не можеше и без тях?”… пишеше същий тоя Аксаков на княжеската прокламация към българските солдати, в която се казваше: “Вие, синове и потомци на Крума и пр.” Виждате доколко е жесток бил горещий славянофил. Негова милост желаял, щото ние да се не обърщаме към нашето минало, да заместиме името на Крума, и Симеона с Иван Грозний и с Екатерина Вторая.

Завета на Хорст Малер

Настоящето заявление ще бъде разпространено, тъй като няма да имам вече възможността по този начин да се обръщам към обществеността. Използвам случая да изложа тук накратко още веднъж същността на въпроса.

Сега ще бъда осъден и затворен. Мнозина ме упрекват:

Защо направи това? Извън затвора би могъл да бъдеш много по- ефективен. Сега изчезваш и от това не печели никой.

Отговарям: Това е напълно погрешна представа. Тук не става дума за това, че ни се отнема правото на свободно изразяване на мнение! Това би могло някак да се преглътне. Светът няма да се промени с това дали аз ще изкажа мнението си или не. Тук не се касае за правото свободно да се изразява мнение, не става дума за свободата на словото.

Когато човек знае, както аз го знам, че в центъра на разрухата на германския народ стои религията наречена „Холокауст“, че тази религия е в действителност духовното убийство на германския народ, засягащо абсолютно всеки германец – тогава въпроса се отнася до правото на неизбежна самоотбрана. Може ли някой да предположи, че ще се оставим да бъдем унищожени без съпротива, че ще се оставим ей така да погасят духа ни? Кой може да обоснове с правни доводи, че неизбежната самоотбрана е престъпен акт?

2ри Юни – Ден на Христо Ботев!

На 27 години Христо Ботев пише във в. „Знаме“, 13 юли 1875 г. „Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.“ Дали с неговата чувствителност не е предчувствал, че в името на тази свобода ще загине след по-малко от година – на 2 юни 1876 г. във Врачанския Балкан.

Но с отдадеността си на България, едва ли е подозирал, че денят на неговата героична и трагична гибел ще продължи през столетията, за да стане Денят, в който почитаме героите си, отдали живота си на Отечеството. Ботев остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетано с невероятен поетически и журналистически талант. Парадоксът е, че и неговата гибел на 2 юни и 19 февруари, когато е обесен Васил Левски отбелязваме в годините по-тържествено от рожденните има дати. А тази година отбелязахме 150 години от рождението на Христо Ботев – роден в ремолюционната за Европа 1848 г. и тя става като негова орисница в живота му. Така завинаги той остава през времето един младеж, обрекъл се на Отечеството си. Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

Един талантлив български музикант има нужда от теб!

Да дадем ход на българското!

Калоян Русев (Gee Tee Age) е на 20 г и живее в София. Казва, че прави музика вече шеста година. Той е от онова ново поколение музиканти, което се занимава с електронна музика. Калоян Русев твори главно в стил Хаус (house) и Транс (trance). Момчето има талант и усет как трябва да стават нещата. С много мъки той вече може да се похвали с първият си албум – „Lucky Strike“, в който са поместени 10 трака. Албумът може да бъде закупен от официалния сайт на лейбъла, който го издава - Amadea Records, на цена от 9€ (18лв.). Gee Tee Age е доста известен из интернет пространството и отзивите за творчеството му са 99% положителни. Сам си е продуцент. Търси DJ-и, които ако искат да пускат неговата музика. Можете да посетите някой от профилите на Gee Tee Age в следните сайтове, за да се свържете с него, или за да чуете творчеството му:

• Gee Tee Age в Myspace
• Gee Tee Age в ReverbNation
• Gee Tee Age в Twitter
• Gee Tee Age в Facebook

Любен Каравелов за еврейското гето

Любен Каравелов в униформа на сръбски легионер

“Ако солунската нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейна чума. Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софииските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н. Но и Софииския евреин не е по благовонен от своята улица. В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард. Не зная, имат ли редакторите на “Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума. Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирнески пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софииските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми. Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура. Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота.”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

Бронзов бюст на Левски намериха в пункт за вторични суровини

Бронзовият бюст на Левски - открит в пункт за вторични суровини

Родолюбив гражданин от Костинброд е открил в пункт за вторични суровини бронзов бюст на Васил Левски, откупил го е и днес е повикал и го предал на оперативната група за бързо реагиране на Националния исторически музей, ръководена от ст.н.с.д-р Цветана Кьосева, съобщиха от НИМ за БГНЕС. Бронзовата скулптура на Васил Левски представя водача на българската национално революция в униформа на четник от Белградската легия. Бюстът носи подписа на видния български скулптор Петър Балабанов, работил между 20-те и 40-те години на ХХ век. Не е известно засега откъде е откраднат бюста. Директорът на НИМ д-р Божидар Димитров заяви, че няма намерение да го връща, ако се установи мястото, където е стоял бюста. “Институции които не опазват паметниците си, не заслужават да им ги връщаме”, каза Димитров.

Ще оставим читателите ни сами да се досетят на кой етнос са присъщи тези кражби.

#Източник: Altermedia България

Смъртта на цар Борис III – Една неразкрита мистерия

Вместо увод…

Относно смъртта на обичания български цар Борис има различни мнения. Две от тях разделят общественото мнение на две съсловия поддържащи следните теории, бидейки:

1) Следващите медицинските факти, сочещи сърдечна тромбоза и съсирване на кръв; (Официалната причина, оповестена за смъртта на царя);

2) Привържениците на теорията, че цар Борис III е бил отровен;

Истината е, че относно смъртта на Борис няма да получим достатъчно категоричен отговор, лежащ на сумирани категорични доказателства, доказващи коя от двете теории е вярна. Аз ще изложа аргументите и фактите по двете теории, изводите ще оставя на вас читателите.

Последна важна политическа сцена от живота на Борис III – Срещата му с Хитлер

На 14 август, 1943г. българския цар отлита от Враждебна към „Волфсшанце“ („Вълча Бърлога“) в Източна Прусия, което се явява главната тогавашна квартира на Хитлер. Царя излита с личния самолет на фюрера, пратен, както винаги, от самият него. Личния пилот на фюрера е пратен за полета. Неговото име е Баур. Със себе си, както обичайно, Борис взима личните си секретари, главния от които е Балан. По време на полета, цар Борис като един всестранно развит човек, имащ интерес към всякакъв вид техника, а авиацията негова нова страст, той сяда на мястото на помощник пилота и за кратко дори сам управлява самолета. Полета продължава. Вълчата бърлога се намира в непосредствена близост до Източният Фронт. Полковник Баур приземява самолета и царската свита бива посрещната от външния министър на Третия Райх – Рибентроп и фелдмаршал Вилхелм Кайтел. С кола царя е откаран в гората Гьорлиц, където се намира самата квартира на фюрера.

При посещението си Хитлер и Борис необичайно влизат в конфликт. Важно е да отбележим, че при предишните си няколко срещи, Хитлер бива много внимателен и дори изпитващ срам (по свидетелства на неговите адютанти, Хитлер се е срамувал и държал като малко момче в компанията на царя). В никакъв случай не е оказвал натиск България най-сетне да прати поне една дивизия в подкрепа на съюзниците си от „Оста“. В предишната среща помежду им през 31 март, 1943 г. Хитлер, отново се държи приятелски към царя и малка България, вярващ силно в дружбата между двете страни. Срещата излгеждала така:

„След обичайната размяна на любезности цар Борис и Хитлер се оттеглиха в една съседна стая. Разговорът с Хитлер беше приятелски. Фюрерът отбеляза, че счита българите за най-добрите приятели на Германия, заявявайки, че е останал много доволен от посрещането на германските войски в България.“

Този път обаче, при срещата си във „Вълчата Бърлога“ с фюрера двамата изобщо не се държат тъй приятелски, както досега са свикнали. Причината е, че честно казано България бидейки нелоялен съюзник на Германия с териториални претенции, които Хитлер изпълнява, дори по македонския въпрос рискувайки конфликт с Мусолини, изнервя съюзниците си. Германия се нуждае от подкрепа, която България преди това ясно е отказала да даде, под предлог, че се страхува от евентуална офанзива от турска страна. Хитлер настоява България да прати поне една дивизия срещу Съветския Съюз и да обяви война на съветите. Борис обаче категорично отказва и този път, излагайки хладнокръвно ситуацията в България. В същото време Хитлер изпада в истерия. Нелоялността на българската управа към германците взима връх, прибавяйки факта, че едно от много неща, за които Хитлер, воден от симпатиите си към България, си затваря очите – спасяването на българските евреи. Разговорите приключват окончателно по обяд на следния ден. Борис и Хитлер излизат начумерени от личния апартамент на фюрера, като последния едвам си взима сбогом с царя, към който по принцип храни голяма симпатия – Борис III. Казвайки хладно „довиждане“, Хитлер вижда Борис за последен път…

Внезапните болки в сърцето – началото на края

Борис се връща изключително уморен, както физически, така и психически от срещата си с Хитлер във „Вълчата Бърлога“. На сутринта неговия секретар Балан констатира с изненада, че царя е останал да спи в царския дворец, вместо да отиде при семейството си във „Врана“.

На 17 август царя тръгва от „Царска Бистрица“ на лов. В четвъртък пък, 19 август, той отива на екскурзия да изкачи връх Мусала. На слизане обаче се случва нещо странно:

„По време на слизането обаче поведението на царя стана особено. Лицето му внезапно побледня и придоби уморено изражение, но той продължи да върви мълчаливо, напълно погълнат от мислите си. По-късно призна, че почувствал за първи път голяма умора и се задъхал. Дори се оплакал на брат си от някакво остро, парливо усещане в областта на сърцето.“

Борис си налага диагноза: „Angina Pectoris„, тъй като има познания в областта на медицината и знае какви са симптомите при това заболяване и на вярно неговите съвпадат. На 23 август цар Борис се сгромолясва на земята, като сгромолясването бива придружено от повръщания. Часът е 7:30 в царския дворец. Веднага са повикани лекари, които обгрижват царя. От Германия по инициатива на Херман Гьоринг са изпратени, с осигурен от него самолет, четирима големи специалисти, които да лекуват царя.

Неочакваната смърт разтърсва цяла България. Народа е в траур!

Цар Борис умира на 28 август, 1943г. Цяла София изведнъж се изпълва със стотици хора по улиците, като най-пренаселена артерия на града се оказва улица „Освободител“. Стотици хора изпращат телеграми до царския дворец, събират се наоколо, тъжат, тъй както биха тъжали за майка и баща. През цялото кратко боледуване на Борис всичко е било пазено добре в тайна, с цел да не се нажежава политическата обстановка в страната. Сега обаче, изведнъж се оказва, че изпълнения с енергия и живот цар изведнъж е починал. Смъртта на царя става много мистериозна. Да не говорим, че още, когато германските специалисти са лекували Негово величество са споделяли мнение, че царя е отровен.

Отровен? От кого?

Преди Негово Величество да си отиде по тялото му се появяват странни петна. Същите като на гръцкия държавник, положително отровен преди известно време. Докторите забелязват това и още повече започват да се съмняват в естествената смърт на царя. Единия от тях, в тесен кръг заявява, че според него става въпрос за „смърт от най-извергски и насилствен тип, чрез отравяне“. Колегите му са на същото мнение. Общо взето, повечето хора смятат, че царя е бил отровен. Логично, първия заподозрян е Хитлер. Това обаче, технически няма как да бъде така, тъй като, ако е отровен, то той е бил отровен със индийска отрова от змия „или нещо такова“, както казва един от докторите лекували царя, която започва да действа едва след няколко месеца. Царя се скарва с Хитлер преди броени дни. Позицията на фюрера:

„Що се отнася до Хитлер, той също вярваше, че цар Борис е отровен. На 10 септември 1943г. д-р Гьобелс пише в своя дневник: „Фюрерът ми заяви, че сега можем да считаме за сигурен фактът, че цар Борис е бил отровен. Германските лекари стигнали до заключението, че той е бил умъртвен чрез змийска отрова.“

Ако Хитлер беше поръчителя надали щеше да говори така. Той щеше да е категоричен. Едно изказване на Чърчил обаче се оказва като „шамар“ за българския народ и веднага сваля подозрението си от германските си приятели, спомогнали за националното ни обединение:

„Каквото сполетя цар Борис, ще сподели също и други, които са на страната на Германия!“

Твърде вероятно е цар Борис да е отровен по нареждане на Съветите. В последно време, както от самото начало (!), цар Борис се мъчи да се изтръгне от съюза с Германия и да насочи България към съюз със „Съюзниците“. Това не е от полза на Русия. Как след това тя ще (както и прави!) обяви война на България, ще я окупира и превърне във своя робиня? Още повече, че германската делегация беше предупредила министър Филов, че в определени турски кръгове се говорело, че цар Борис няма да доживее септември месец. Така се и случва – той умира на 28 август. Правителството обаче не счита това предупреждение за достоверно и не засилва охраната на Негово Величество. Дали „Съюзниците“ нямат пръст в отряването на царя, ако той наистина е бил отровен? Лично за мен, без да искам да давам тежест, ми се струва по-вероятно заповедта за отряването на царя да идва от Русия.

Равносметката…

След едно 25 годишно царуване Борис изпълни обещанието си, че България никога няма да влезе във война, не и докато той е цар! Страната постига огромен напредък. Народа успява да се оттупа от прахта, в която несправедливите мирни договори, на които „великите сили“ отпечатоха лицемерието си, го затръшнаха. Поглеждайки картата и географското положение на България, трябва да си зададем въпроса:

- Коя друга държава в Европа можеше да се радва на мир през Втората Световна, а на всичкото отгоре да си върне отнетите територии без един изстрел от пушка?

Цар Борис успя в същото време да опази страната от болшевизиране. За жалост след неговата смърт Русия обявява война и окупира България. С това болшевизацията, срещу която приживе Борис успешно работеше става факт. Така, или иначе тя щеше да се осъществи, тъй като Германия губи войната и Източна Европа пада в ръцете на кавказкия евреин – Йосиф Джугашвили Сталин. Да, цар Фердинанд може да бъде винен за три национални катастрофи, за донякъде непоносимият си темперамент, но цар Борис III е негова противоположност. Неговото управление ще се помни с хуманноста му, чара и обичта на народа към него и неговата обич към народа! Обвиняван, че е „фашист“ от БКП цар Борис спокойно може да бъде даван като пример, за противоположност на „фашист“ и „нацист“. Спасяването на българските евреи го доказва. 50.000 евреи живеят в България по това време. Нито един не е изселен! Правилно, или не, това само доказва, че Борис не е фашист. Народа нарича Борис: „Цар Борис III – обединител“!